От толкова отдавна не съм ти писала,ангелче,че срам ме хваща.Просто покрай всички важни събития като Евровизия, ,разни промоции и награди,както и тъжната годишнина,както и излизането на албума ти и  борбата повече хора в България да научат за теб се изчерпах .

Изписах хиляди писма до знайни и незнайни хора,опитвайки да им разкрия частица от това което Ти беше и завинаги ще останеш в сърцата ни.Но могат ли думите колкото и красиви да са да разкрият чистотата на душата ти,сиянието на усмивката или светлината в погледа ти,както и силата на обичта която раздаваше на всички.

И красноречието на най-талантливите поети да съберем няма да съумеят да опишат скромното момче от малка Македония.Момчето,което само за 26 години постигна повече отколкото  някои няма да  постигнат и за 10 живота.Момчето което само за краткото време което му беше отредено да бъде сред нас успя да  ни научи на всичко важно,а именно да си помагаме и да се обичаме,без условия,граници или националост.

Сега има много нови неща около теб на които все още не съм успяла да се порадвам или натъжа.Поредният ти рожден ден без торта,усмивки.. без теб.Рожден ден ,който кара сърцата да се свият от болка,а очите да заплачат в тиха скръб.Но и всичката болка на света да събреме на  едно място няма да можем да я сравним с празнотата в едно майчино сърце,останала след теб.Една майка,която се е събудила със сълзи на очи,с болка раздираща душата й и едно безсилие което я убива.Празнина и хлад,които сякаш поглъщат всичко.Слънцето се скрива,тревата изсъхва,птичките замлъкват.Всичката тая празнина идва от едно черно място,най-черното място на света -  твоя гроб.А тая съкрушена майка знам че отдавна си познал,твоята бедна майка.Всичко бих дала да мога да й помогна,да премахна поне част от болката й,тази на семейството и приятелите ти.Но теб те няма и нищо друго няма значение,смеха радостта и щастието сякаш ни напуснаха вкупон в един момент,отлитайки в друг далечен и нереален свят,там където сега си ти.

Силни думи,нали?!Доскоро мислех така тъй като си голяма и много важна част от живота мии загубата ти срина почти целия ми свят.В теб намерих всичко ценно,истинско и значимо,а това че беше си отишъл преди да мога да зърна тая усмивка ме убиваше.Безброй пъти попитах ЗАЩО ,защо точно ти,защо Господ ни беше дал ангел за да си го вземе толкова бързо.Но сега знам че е трябвало да те имаме и да те загубим за да пораснем и да научим толкова много неща.Научихме се да бъдем хора преди всичко,да  помагаме дори с малък жест и най- вече да обичаме.Пo- добър урок и по–ценен завет от това нямаше как да ни оставиш,за това винаги ще сме ти благодарни,ще се опитваме да следваме пътя и и най–вече ще те обичаме.

 Дотук с тъжните неща,които исках да ти споделя има и много хубави на които трябва да се радваме.Отмина тъжния ти 28 рожден ден,на който теб те нямаше,но се случиха и хубави неща,сбъдна си мечтата ти – вече имаш своя дълго чакан английски албум.Всички казват че е невероятен,а и нямам как да не бъде след като си излял душата си в него.Сигурна съм,че  ще има голям успех макар че и ти беше тук всичко щеше да е много по–хубаво.Другото което се случи на рождения ти ден е първата благотворителна акция на международния ти форум у нас под името „Тошин мост на любовта”.Знам че си бил там,че си усетил детските усмивки,смеха и частицата щастие което сме им подарили дори само за един кратък миг.при вида на децата,които се радват на концерта ти,на гласа и песните ти душата ми се изпълни с обич и толлина.След теб остана не само болка,остана и много любов,която всеки ден става все по-силна  и с колкото повече хора я споделиш се чувстваш по-щастлив.

Говорейки за дати и щастие искам да ти благодаря за още нещо,освен че ме направи по-добър човек,научи ме какво е истинска обич ти ми помогна и да срещна любовта.Как ли,той е от твоето мило Крушево.Всичко започна като на шега,с много закачки,но с тая негова усмивка и сини очи открадна сърцето ми без да усетя нито кога нито как.Винаги съм била неуверена и съм се пазила някой да не ме нарани.Сега след като усещам че съм обичана и обичам осъанавам колко глупава съм била,оставяйки живота да се изнизва покрай мен.Сега съм най-щастливия човек на света,не мога да повярвам че съм намерила човека,който да ме обича такава каквато см,със всичките ми страхове и лудости.Но е истина,този човек има най-слънчевата усмивка и най-красивите сини очи.Дълго време се опитвах да го убедя да се откаже от мен,опитвах се да намеря у него нещо което да не ми хареса,но не открих нищо.

Идването на Мики ми даде повод да си спомням с усмивка поне за един 16ти,дата на която обикновено съм много тъжна защото е изминал поредния месец без теб.Тоя 16ти януари отидохме двамата да запалим свещичка за теб,но този път любовта освен сълзи ми донесе и много щастие и спокойствие.Няма нищо по-хубаво от това да чуеш Обичам те,да се огледаш в изпълнените с обич очи,които виждат само теб.

 Благодаря ти за всичко,за обичта,замъдростта,за уроците на които научи всички нас,както и че ме срещна с любовта.

Вярвам че след смъртта има и по-добър свят и ти си в него,надявам се само един ден да съм заслужила да се срещнем там.Дано скоро успея да отида и там където сега е вечния ти дом на земята,да поседна тихо до теб,да изплача болката си и да събера душевен мир,който да ми даде сили да се боря с живота занапред.

Те сакам безкрайно много ангелче,където и да си усмивката ти ще усещаме във всеки изгрев...

 

Ако имаше повече хора като теб,светът наистина щеше да бъде по-добър. Благодаря(вярвам и от името на много други хора) от сърце, за всичко,което правиш в името на Тоше!

много благодаря за милите думи,за мен Тоше отдавна е повече от една красива усмивка,хубав глас и блестящи очи,за мен той е посока и причина да се опитвам всеки ден да бъда по-добър човек

Здравей, твоята изповед ме трогна до дъното на душата ми, тъй като до голяма степен думите ти изразяват и моите чувства. Въпреки че не бих могла да кажа, че съм станала по-добра откакто открих Тоше, неговия ангелски глас и душа, все пак се опитвам да следвам примера му. Откакто открих Тоше(само от 4 месеца), не минава нито ден, без да слушам песните му и да не мисля за него. Той ме накара д се замисля за много неща - за смисъла на живота,за любовта, за смъртта...
Никога не съм ходила в Крушево, родния му град, но знам че ще отида, просто иначе няма да намеря покой.
Желая ти щастие и любов и много красиви мигове с безсмъртните песни на Тоше!