Денят е топъл,но слънцето не ни грее,птичките пеят,но сякаш сме глухи за песента им,даже аромата на цветята се губи сред тъгата.Днес е поредния от хилядите 16-ти на всеки месец които ще настъпват година след година,защото колкото и да искаме сме безсилни да спрем хода на времето.Като насън измина година и половина без нашия ангел,година и половина в която преживяхме хиляди неща,както безкрайна болка,океан от сълзи,хиляди разочарования но и моменти на малки победи.Болката и загубата ни направиха по-силни,изградиха някаква сила в характера ни,за която до тоя момент не бяхме подозирали че притежаваме.
Тошенце,слънце наше най-хубаво,отново времето ни напомня че те от нас и връщане нaзад няма.Няма я усмивката ,която щеше да ни стопли и в най-мразовитата нощ,но я има надеждата която ни остави,надежда че ако обичаш и правиш добро няма как живота ти да не е пълноценен .Отново макар и със сълзи на очи и с натежало сърце ти благодаря за всичко на което ме научи,макар никога да не сме се познавали,за това че чрез твоята доброта,голямо сърце и човечност ми показа един нов свят,свят в който помагайки на по-слабите и по-нуждаещите си се чувстваш истински жив.
Благодаря ти за надеждата за това че един нещата могат да бъдат каквито искаме да бъдат стига ние да направим първата крачка към промяната ,че вярвайки можем да постигнем всичко,стига да си помагаме .
За това и кратко и безкрайно дълго време аз лично много се промених,порастнах и помъдрях,което смело мога да кажа че дължа единствено на теб.И след 100 години ще ни липсваш и ще живееш в хияди сърца,защото любовта няма начало и край,любовта е безкрайност,всеотдайност и раждане за нов живот,защото само обичайки сме живи.
16.04.2009 23:15
