Един ден Тоше се събуди с мисълта,че трябва да направи нещо за да помага на хората.Съчувствието и въздишките вече не бяха достатъчни.Стана от леглото,набързо се облече и отиде до близката църква за да запали свещичка и да се помоли,което си беше негов ежедневен ритуал.Той беше ученик последна година и му предстоеше кандидатстване.Графикът му беше препълнен,но чувството че трябва да помага не му даваше мира.Още същия ден намери време и отиде до  социалния център за да предложи помощта си,оказа се,че имат нужда от доброволци в местната болиица,задача която момчето прие с охота.Следващата седмица дойде и първата му смяна.Той пристигна в болницата леко притеснен,но изпълнен с вяра и позитивизъм.Беше готов да помогне с каквото може на болните.Ако нямаше начин да оздравеят,то поне да възвърнат вярата в себе си и Бога,който се грижеше за всички свои чада.В болницата имаше най-различни пациенти,от невръстни дечица,младежи та до грохнали старци,но Тоше оправдаваше името си,беше като Божи дар за болните.Имаше подход и намираше добра дума за всеки,със старите хора се разбираше много добре ,разхождаше ги из големия парк на болницата.Изслушваше историйте им,заедно разглеждаха десетките снимки на внуци и правнуци,даваше им съвети за подаръци и се смееше на шегите им.С младежите веднага намираше общ език,сходната възраст улесняваше общуването им,но въпреки всичко децата оставаха неговата най-голяма слабост,на тях той отделяше най-много внимание и любов.Винаги им носеше по някое лакомство,намираше как да ги развесели,пееше заедно с тях.Колкото и тягостна да беше атмосферата в болницата,колкото и тежки да бяха някои диагнози го успокояваше мисълта че внася малко вяра и усмивки в живота на тези хора.

Един ден Тоше се спря  на своето любимо място,пред родилното където всеки ден намираше време да се порадва на новородените.В тези малки ангелчета той виждаше бъдещето,надежда за нещо по-добро.В момента,в който Тоше се приближи да се порадва на бебетата той видя,че този път има компания.Една от младите девойка,която беше на неговата възраст се любуваше на мъниците.Тоше тихо се приближи без да я смущава,известно време двамата стояха в тишина,но в момента в който едно от бебетата се разплака те бяха изтръгнати от унеса.Мария свенливо се обърна,усетила че не е сама,Тоше я поздрави и я покани да седнат в парка,при което Мария за миг се поколеба,но го последва.Седнаха и той веднага подхвана непринуден разговор,бяха се виждали и преди,но девойката беше от срамежливите и не беше говорила с него повече от минута-две.Причината може би донякъде беше в това,че тя беше сляпа,като дете беше получила инфекция,която не беше лекувана навреме и я беше оставила без възможността да се радва на света около нея.Мария не виждаше бебетата,но се успокояваше от самата мисъл за тяхната невинност и гукането им.Животът със цялата си величественост и всичките си възможности беше пред тях,а за нея сякаш беше свършил макар че беше едва на 18 години.Тя беше свикнала да се справя с всичко,отне й дълго време да придобие своята самостоятелност,да бъде независима .Знаеше къде точно се намира всяко нещо в болницата,толкова дълго беше прекарала в нея,че я усещаше като свой дом.Понякога през уикендите се прибираше при родителите си,но болницата се беше превърнала в нейния втори дом.Докато говореше с Тоше сякаш й се случи нещо неочаквано,изведнъж почувства този почти непознат младеж толкова близък.Започна да му споделя открито,говореха повече от два часа и започна да се здрачава,смяната на Тоше отдавна беше приключила и той й предложи да я заведе до стаята й.Макар че спокойно можеше да се справи и сама тя не прие предложението му като жест на съжаление,а като кавалерска постъпка и се съгласи.До завършването на Тоше оставаше само месец,след което той трябваше да започне усилени подготовки за своето кандидатстване.Мечтата му  от дете беше да учи оперно пеене,което щеше да му коства много време,енергия и упорит труд.През този месец двамата се виждаха всеки ден,намираха по час-два ,в които споделяха страхове,стаени копнежи и мечти.Тя му сподели,че нейната мечта е била да стане художничка.Може би,защото беше останала без зрение и не можеше да  види света като всеки зрящ човек й се искаше да може да го нарисува,толкова малка беше „загубила” очите си че вече почти не си спомняше нищо за него.Тоше винаги се опитваше да й вдъхне кураж,казваше й че когато Господ затвори някоя врата пред нас се отваря прозорец.Разказваше й за операта и света на музиката,в който той намираше душевен мир и успокоение,което иначе чувстваше само когато влезеше в някоя църква.За кратко време успя да накара и нея да се влюби в музиката.Пускаше й класически изпълнители,а понякога я забавляваше като й пееше детски песнички.Той не искаше да се разделя с новата си приятелка,но трябваше да започне да се подготя по-сериозно.Без да очаква,един ден Мария му предложи помощта си и той я прие с радост.Всеки ден се срещаха в парка,Тоше носеше партитурите си,пееше й или отиваха в импровизираната музикална зала където той свиреше с часове.Макар че вече не беше на работа Тоше прекарваше много време в болницата,Мария се оказа  с добър музикален слух,майка й беше преподавател по музика и тя изглежда беше наследила нейния усет.Тоше остана изненадан от нейната ценна помощ и й беше много благодарен за съветите и критиките.Младото момиче от своя страна беше очарована от дарбата му,защото той наистина носеше музиката в душата си.Двамата намериха упора един в друг и за кратко време станаха неразделни.Един ден Тоше случайно попадна на лятна програма,която би му била от голяма полза за кандидатстването,но никак не му се искаше да се разделя с новата си приятелка.Бяха се разбрали да се видят в парка,тя седеше на тяхната пейка облечена в нежна рокля и ухаше прекрасно.Дали защото им предстоеше раздяла или защото вече изпитваше по-собени чувства към нея,но в този момент Мария му изглеждаше като приказно видение.Беше с развята от вятъра медено-червеникава коса и красиви,макар и празни,зелени очи.Тоше никга не беше имал време да мисли за любов,имаше много приятели и приятелки,излизаха и се забавляваха,но музиката винаги бе била бе неговата най-голяма любов.Мария обаче без усилия си извоюва специално място в сърцето му.Седна до нея,хвана я за ръка и й заговори с натежало сърце,разказа й за програмата,на което тя се зарадва защото разбираше какъв шанс бе това за него.Но усмивката й помръкна в мига,в  който разбра че ще трябва да се разделят за по-дълго време.Протегна ръце и нежно започна да изучава чертите на лицето му,бяха толкова близки ,а никога не беше докосвала друго освен ръката му.Тоше имаше нежни черти,макар че вече беше започнал да възмъжава,имаше красиви големи очи и плътни устни.Младият мъж се разтопи при тази неочаквана милувка,усмивка разцъфна на устните му като цвете и без да се замисля той се приближи до нея,постави длани от двете страни на лицето й,колебливо облиза устни и точно в този момент Мария ги намери.Допира отначало беше нежен като докосване от крило на пеперудка,след това Тоше доби смелост и се наслади на мекотата на устните й,изведнъж душата му стана лека и ефирна.Беше кратък миг на вълшебство и за двамата,с тази целувка те само затвърдиха връзката,която за кратко време се беше появила между тях.

Последва разговор,изпълнен с трепети и прокрадващ се страх от бъдещето,защото Тоше трябваше да замине на следващата сутрин и нямаше да се виждат поне два месеца,оставаха им само разговорите по телефона.Времето им заедно сякаш отлетя,той я заведе до стаята й,целуна двете й страни пожелавайки й лека нощ като й обеща на следващия ден да й звънне при първа възможност.Мария също имаше планове,които не беше споделила защото искаше да го изненада.Започна да се занимава с грънчарство,искаше да се научи да прави и  скулптури,все пак допира до човешките лица беше нейния начин да вижда.Тя искаше да се научи да придава „видяното” върху глината,в началото разбира се й беше много трудно.Тоше й се обаждаше всеки ден,разказваше й за хората с които се е запознал,за нещата които е научил.Мария попиваше с интерес всяка дума и детаил,като в същото време напредваше със своите скулптури.До неговото завръщане оставаше само една седмица и той вече нямаше търпение да  я види,да я прегърне и за усети свежия й аромат.На нея й предстоеше първа изложба,учителя й беше толкова очарован от скулптурите й и детската невинност с които са направени,че й предложи да направят изложба.Тя не беше казала на Тоше,искаше да го изненада и се уговори с него да я изведе на вечеря.Когато отиде да я вземе Мария се появи пред него облечена в елегантна бледо-зелена рокля,подчертаваща очите й,косата й нежно падаше по гърба.Тоше се почувства като принц,хванал под ръка своята принцеса,а той наистина изглеждаше като такъв ,облечен в черния си костюм,с бяла риза и искряща усмивка.Когато стигнаха до залата Мария му разкри своята тайна,а той остана удивен при вида на нейните творби.Това,че „нямаше” очи определено беше засилило другите й сетива,беше уловила чертите и израженията на всяко лице.Младото момиче беше гордо със себе си,най-накрая беше постигнала нещо съвсем сама.След като изложбата приключи Тоше я заведе на вечеря в тих романтичен ресторант.Докато си говореха нежно държеше ръцете й в своите,а след вечерята й предложи да се поразходят.За пръв път той се осмели да я заведе до квартирата си и още от вратата Мария усети нежния полъх на рози и топлината идваща от запалените свещи.Това ,което последва беше сливане на две души,които толкова дълго се бяха търсели и чакали.Навън заваля тих дъждец и Мария заспа сгушена в прегръдките на любимия си.От този ден нататък те прекарваха всяка свободна минута заедно,Тоше продължаваш с уроците,а Мария правеше своите скулптури и глинени предмети.Дните бяха изпълнени с весел смях,а нощите с нежност и топлина.Един ден тя се събуди отмаляла,виеше й се свят и след като това продължи да се повтаря цяла седмица накрая притеснена тя отиде на лекар.Веднага след това се обади на Тоше,чакаше го на тяхната пейка в парка,където беше започнало всичко.Той дойде леко притеснен,защото по принцип се бяха разбрали да се видят по-късно през деня.Мария взе ръцете му в своите и тихо му заговори,а след думите които последваха Тоше имаше усещането че му поникват крила.Беше му казала че след няколко месеца ще си имат детенце,с което го направи най-щастливия човек на земята.Нямаше нещо на този свят освен Мария,което Тоше да обича повече от децата,за него те бяха ангелчета които Господ изпраща за да направи света едно по-добро място.Не бяха го планирали,но явно беше дошло време да се сбъдне още една от мечтите му.В началото Мария беше много притеснена,но след като усети неговата реакция камъка от сърцето й падна и тя най-накрая също си позволи да се зарадва.Не след дълго щеше да бъде не само нечия любима,но и майка,едно малко същество вече растеше в нея и й даваше надежда и сила.Още на следващата седмица отидоха да говорят с родителите й,а след това и с неговите,решиха да изчакат със сватбата до раждането на бебето.Тоше всекидневно я ображдаше с много нежност и внимание,тя беше като цвете което разцъфваше под неговите грижи.Месеците напредваха и коремчето на Мария наедряваше,а той все по-често му говореше и го целуваше.Искаше неговото ангелче да усеща колко обичано и желано е.

Последният месец и половина му се наложи да пътува,но се стараеше да съкрати отсъствията си до колкото може.Оставаше само седмица до термина,Тоше вече пътуваше от летището когато Мария му се обади,беше красив юнски ден ,болките й бяха започнали и той трябваше да се отправи директно към болницата.През целия ден имаше странно усещане,сякаш беше имал някаква задача,която е завършил и вече можеше да се чувства свободен.Докато говореше с Мария й каза,че й предстой нещо трудно,но и много красиво,унесена от болката тя обаче не обърна внимание на думите му.Контракцийте й ставаха все по-чести,а болките все по-силни.В един момент тя усети гласа на Тоше,който й нашепваше успокойтелни думи и нежно докосваше челото й с устни.Тя се успокой и не след дълго чу първата глътка въздух на сина си ,който проплака с пълно гърло.В същият момент се случи чудо,очите й бяха пълни със сълзи,сестрата й подаде бебето и когато погледна към него тя наистина го видя,първото нещо което виждаше от толкова много години беше нейната красива рожба.След настояване от нейна страна бяха решили да носи името на баща си,защото наистина и той беше един Божи дар.Мария все още чуваше успокойтелните думи на Тоше и усещаше миливката му по челото си,но когато се огледа наоколо него го нямаше и тя се паникьоса,толкова много искаше да го види.Сестрата прочете стаения в погледа въпрос,приближи се и с натежало сърце й каза страшната истина.Макар и несъзнателно Тоше й беше казал какво я очаква,красивото събитие беше даването на живот на техния син,а тежкото беше че Господ беше решил да го прибере при себе си,оставаше сама със сина им.Кола беше ударила таксито,с което той пътуваше и Тоше беше починал на място,без да може да види сина им.Но тя знаеше какво е усетила,знаеше че Тоше през цялото време е бил с нея,а сега освен бебето сякаш и беше дал и очите си за да вижда света,по който толкова дълго беше копняла.Мария прегърна сина им и заплака,благодарейки на Бога че й беше оставил частица от красивата душа на Тоше.