Постинг
28.05.2012 12:52 -
Случайна среща
Всеки ден на Тоше започваше и завършваше с музика,още не отворил очи той започваше да си тананика.Тази сутрин не беше по-различна,сънен и рошав Тоше се зае със сутрешното си акфе и весело си припяваше.Чакаше го поредния натоварен ден,но той беше изпълнене с енергия и желание за работа.Седна на синтезатора и започна с композирането,но беше прекъснат от звънеца.Отправи се към вратата с нагласата ,че за пореден път ще бъде нападнат от тълпа фенки,този път беше само разносвача който му носеше куп цветя и подаръци.Тоше реши,че апартамента му не може да побере повече и е време да занесе част от тях в някой дом за сираци.Обади се по телефона и не след дълго вече търсеше ключовете от колата си,бързайки за поредната среща.Навлезе в натовареното движение и изведнъж пред колата която се движеше пред него изкочи дете.Шофьорът веднага удари спирачки,но детето все пак падна на земята.Тоше изскочи от колата и се затича към детето.юскупчиха се много хора,но под влияние на шока никой не беше в състояние да реагира адекватно.Той взе детето на ръце и много внимателно го положи в колата си след което се отправи къ,но все още не се събуждаше.Към Тоше се приближи красива млада жена,попита го какво се е случило и след бързия му разказ се зае да преглежда малкия пациент.Оказа се,че има само няколко натъртвания и ще се оправи,децата бързо се възстановяваха от всичко.
В същото време в болницата имаше много тежка операция и се нуждаеха от рядко срещата кръвна група.Чувайки за това Тоше без да се замисля се отправи към кръвопреливния център,имаше същата кръвна група.Той се събуди и за миг помисли,че е умрял,пред себе си виждаше ангел.Но ангелът му заговори и попита как се чувства,това беше младата лекарка,която бе се погрижила за детето,което той докара.След като дарил кръв Тоше бе припаднал,изтощението от хиляди концерти,срещи и ангажименти си беше казало думата.Лекарката му каза,че трябва да прекара деня в болницата за да е сигурна ,че ще си отпичине и макар че имаше много работа той се съгласи с усмивка.
На другият ден се прибра вкъщи,видя че е получил още много подаръци и си обеща,че при следващия свободен момент ще ги занесе я някой дом за да зарадва дечицата лишени от грижи и обич.Видя,че освен подаръците и играчките има и една червена роза,с прикрепена на нея картичка.Нямаше написано нищо друго освен едно "Благодаря".Тоше се взираше в красивия почерк и се замисли от кого ли е,но нямаше как да разбере.Следващата седмица занесе играчките,заедно с много лакомства в поредния дом.Малчуганите се скупчиха около него и чакаха да ги прегърне и целуне.
От този ден нататък вски път когато даряваше или помагаше парично получаваше червена роза,само посланията бяха различни: "Божи дар","За добротата няма възраст","Само любовта е безценна" и много други мили думи.Желанието му да разбере кой е автора ставаше все по-голямо.Поредната спирка в благотворителната му дейност беше болницата,в която беше закарал блъснатото дете.Този път освен играчките и лакомствата Тоше даряваше и средства за детското онйкологично отделение.Самото име звучеше страшно,а вътре беше пълно с малки ангелчета ,на които Тоше искаше да облекчи живота поне до колкото може.За негова най-голяма изненада още при влизането в болницата към него се отправи младата лекарка,в ръката си държеше червена роза.Приближи се до Тоше и му се усмихне,той не беше очаквал именно тя да е човека ,изпращал му бележките и розите.На безмълвния въпрос в погледа му тя пусна косата си и махна очилата,които винаги носеше ,изглеждаше много по-различно,спомена го върна години назад,пред него стоеше не кой да е а Елена,неговата съученичка.Навремето те бяха много близки,но учението ги събра и раздели,всеки тръгна по своя път,тя вдъхновена от добротата на Тоше решила дас учи медицина,а той воден от любовта към музиката, с която се родил продължил да развива своя музикален талант.Ето че сега,години по-късно тази среща възроди много хубави спомени.Елена му разказа защо е решила да стане лекар ,как се е опитвала да го намери за да му благодари,но славата направила това все по-трудно и накрая след като той случайно влязал точно в нейната болница тя решила,че поне с една червена роза и думи на благоарност може да изкаже своята признателност.Тоше остана поразен от думите й,прегърна я нежно и я покани на кафе да споделят хилядите неща,които напираха в погледите им .Денят предвещаваше да бъде дълъг .
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 131
Блогрол
