Тоше Проески може би за повечето българи ще е само едно име никому 
непознато,но той беше забележителна личност която заслужава да бъде 
познавана и помнена.Тоше Проески,наречен от ББС балканския Елвис 
Пресли загина нелепо преди една година и остави след себе си хиляди 
разплакани лица които дори в съня си ще виждат неговата усмивка.
Тоше беше прекрасен изпълнител и музикант,който посредством своята 
музика и имайки само 26 години успя да направи нещо непосилно за много 
хора,а именно да обедини балканите.Хора от различни държави и религии 
обединени от универсалния език на музиката и любовта.  
Спечелил редица музикални конкурси той беше изпълнител все още  не 
беше толкова популярен в България,но който само след едно участие успя 
да завладее много български сърца.Изпълнител,който ни научи че "Ръката 
която дава никога не пресъхва".За него да помагаш на по-слабия и 
нуждаещия се не беше задължение ,а удовлетворение.А най слаби са 
именно децата.В нито един град в който е пял  домовете за сираци не са 
останали без вниманието му.Децата бяха неговата най -голяма слабост и 
болка. Така и не доживя да има свое и за това обичаше всички 
сираци.Доказателство за това е че международния му форум в който има 
повече от 7000 члена,както и българския продължават неговия път .. 
пътя на благотворителността.Всеки месец домове за сираци във определна 
държава получават помощи и най вече любов от негово име пренесени чрез 
феновете му до децата.
За някой човек можеш да кажеш че е бил "великан" когато остави следа 
след себе си,Тоше Проески определено остави своята.На годишнината от 
последния му голям хуманитарен концерт на градския стадион в Скопие се 
събраха повече от 40 000 души,концерта беше излъчван в повече от 10 
балкански страни на живо, имаше и  редица теле-мостове с държавите.
Феновете на Тоше ще помнят завинаги неговия ангелски глас и лъчезарана 
усмивка.Но това което ще носим винаги в душите си е неговата хуманност 
и способността да се радава дкрай и да обича дори тези които го 
плюят.Света упостя на мрачния и студен 16 октомври 2007,но за всички 
които го обичаме той ще живее вечно защото любовта няма начало и 
край,тя е безкрайност а Тоше беше любов...

Браво, много хубаво си го написала...чак сега го виждам :)

:)