По добре не питай боли ли
от болка забравих дори коя съм
изгубих се,търсейки те
Сега живея само за теб
ден след ден да чуя гласа ти
да се удавя в очите ти
и да потъна в добротата ти
Времето безспирно тече ли тече
но ще свърши ли някога любовта
има ли край за радостта
когато песента ти още звучи
като нежна утринна молитва.
Ти си моя слабост и сила
ти си начало без край,
океан от нежност,море от любов.
И нощем се моля тихо насън
криле да имам да те достигна
за миг да те зърна и прегърна.
да намеря утеха за тебе рано,
безкръвна но по-страшна от смърт
Защото ревнувам от земята
че усещала е стъпките ти
от слънцето че милвало е страните ти
от вятъра че играл си е косите ти
и чакам деня в които ще те видя
седнал на облаче,с усмивка на уста.